ОБЩИНА АВРЕН

Варна, oбщина Аврен, ул. Тодор Ноев 8 051062226, 051062396, 051062360  avren_kmet@abv.bg  http://avren.bg

Община Аврен се намира в централната част на Варненска област и заема площ от 380 кв. км. В състава на общината влизат 17 населени места и курортен комплекс Камчия, с обща площ от 1 500 дка.

На север община Аврен граничи с общините Варна, Девня и Белослав, на запад с община Провадия, а на юг с община Долни Чифлик. Източната граница на община Аврен се определя от 20 километровата брегова ивица на Черно море.

Територията на общината е с подчертан равнинен релеф, с надморска височина от 0 до 380 метра и общ наклон към юг, формиран от долините на реките Провадийска и Камчия, и Авренското плато, което е снай – висока надморска височина в област Варна.

Като цяло климатът имаумерено – континентален характер с микроклиматични разновидности, провокиран от влиянието на релефа, и на Черноморския басейн.

Община Аврен е екологично чист район, с добри пътно транспортни връзки, както с областния център Варна, така и с останалите населени места. На територията на общината функционират 6 индивидуални лекарски практики, които обхващат всички населени места.

В близост до Аврен се намират средновековния скален манастир Кешишлик и средновековния град крепост от ХІ – ХІV век Петрич кале, който е построен е върху основите на ранно византийска крепост от V век. Днес са запазени останки от крепостни стени, огромно изсечено в скалите водохранилище и стълба.

В Аврен се намира базова астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП Николай Коперник – Варна, обзаведена и модернизирана през 2005 година.

През 2006 година по проект на ИА ФАР е изградена образователна алея Път към звездите. В обсерваторията се провеждат редовни наблюдения от различни астрономически клубове.

Туризъм

На територията на община Аврен интерес представляват античните селища и могилните некрополи, намиращи се край населените места Бенковски и Болярци. В близост до Аврен се намират средновековния скален манастир „Кешишлик” и средновековния град крепост от ХІ-ХІV век „Петрич кале”,който е построен е върху основите на ранно византийска крепост от V век. Днес са запазени останки от крепостни стени, огромно изсечено в скалите водохранилище и стълба.
В Царевци съществува музеен комплекс „Св.св.Константин и Елена”,състоящ се от църква, датираща от 1825г., и килийно училище с килимарска работилница.

В Приселци като туристическа забележителност може да се отбележи хан „Хаджи Кольо”, представляващ комплекс от реставрирани старинни къщи. Тук в невероятната атмосфера на селския уют гостите могат да отпочинат и се насладят на великолепните традиционни ястия за българската кухня.

В Аврен се намира базова астрономическа обсерватория,прикрепена към НАОП „Николай Коперник” – Варна, обзаведена и модернизирана през2005г. През 2006г. по проект на ИА ФАР е изградена образователна алея „Път към звездите”. В обсерваторията се провеждат редовни наблюдения от различни астрономически клубове.
Защитените територии представляват около 4% от територията на общината, разположени в източната част, и свързани с устието на р.Камчия и морското крайбрежие.

Резерват „Камчия” обхваща площ от 842.1 хектара и сенамира непосредствено до Черно море покрай устието на река Камчия. Обявен е за резерват с цел да се запазят самобитни лонгозни гори, с участие на бряст и ясен, както и находища на бяла и жълта водна лилия, блатно кокиче, дива лоза,блатна перуника и др.богата и разнообразна фауна. През март 1977г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

Крайречните заливни гори около устието на р.Камчия, включени в границите на резервата, днес са най-представителният образец на лонгозните гори наБалканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия при които се развива. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Сред застрашените от изчезване растителни видове могат да бъдат споменати лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.

В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна и тиофауна. Сред по-интерестните са дивия шаран, кавказкото попче и деветиглената бодливка. В района на резервата са установени 258 вида птици, което е около 66% от установените в България видове. Сред редките за България и Европа видове, размножаващи се в резервата са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб,осоядът, както и седем /от общо 9/ вида от кълвачите, разпространени в Европа.В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 метра надморска височина.

Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък и Бернската конвенция.
В началото на 80-те години 70 хектара горски площи и 260хектара поземлен фонд са обявени за буферна зона на резерват „Камчия”. В зоната са ограничени дейностите, които могат да въздействат негативно върху резерватната площ – голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки,гъби и цветя, движение на моторни лодки по реката, паркиране на МПС. Допуска се паша и традиционно ползване на земеделските земи.

Особено привлекателни за туристите са устието на р.Камчия и лиманът „Пашадере”. Защитена местност Лиман е обявена през 1979г., а през 2002г. е прекатегоризирана с площ 5.20 хектара. Представлява естествен лиман, естествена влажна зона, место обитание на редки растения и влаголюбиви птици: голям и малък воден бик, зимно бълне и др. Местността е достъпна и е подходяща за туризъм.

Вижте по-голяма карта