КМЕТСТВО СЪРНИЦА
с. Сърница, общ. Минерални бани 039198589, 0887396611 |
Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“.
Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, поради което зимата е доста продължителна и студена. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч.
Градът се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград. Населението е съставено от български мюсюлмани.
То е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница. От 1950-те години до 1987 година Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината. От 16 септември 2003 година Сърница е град.
На 23 април 1972 година в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция.
Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а сърничани са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.
Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени