КМЕТСТВО СУСАМ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Село Сусам се намира в северните склонове на Източните Родопи, на 20 километра западно от град Хасково и близо на два-три километра северно от Хасковските Минерални бани – сега общински център. Землището му граничи със землищата на съседните села: Брястово, Татарево, Светлина, Бодрово, Минерални бани и Воден Теренът е пресечен с ридове, хълмове, котловини и низини, Климатът е умерено континентален, в отделни периоди през годината предхожда към средиземноморски. Валежите не са равномерни. Случват се сушави и кишави години. От ветровете известни са:”Горняка”, “Долняка”, “Каба Илия”, “Маричника” и “Манда Изен”.
Сусам е разположен край река Узундере (Дългата река), която извира от Душковският балкан. В нея се влива Банска река, която минава през Татарево, Гарваново и Клокотница и се влива в река Марица западно от Димитровград.. Селото е сгушено край двата бряга, ориентирано запад – изток. Околовръст е заобиколено от височини: на северозапад от “Света Неделя”, на север от “Куртъла” и връх “Свети Илия”, на изток от “Оман тепе”, на юг от “Свети Георги” и “Вешовица”. Колкото се отива на юг, толкова повече се доближава и се навлиза в последните предпланини на северните склонове на Източните Родопи, за да се стигне до най-високият връх там връх “Аида” висок 850м. Обратно, колкото се отива на север, толкова повече се навлиза в тракийската низина, за да се стигне до река Марица при село Ябълково. Ако се тръгне на запад се навлиза в големия Балкан, който опира до землищата на селата Буково и Искра – Първомайско, а от там през Асеновград до същинските Родопи, където е разположен Бачковският манастир.
Северната граница на сусамското землище опира до землищата на селата Горски извор, Светлина, Върбица и Бодрово, Димитровградска община. На запад сусамския кър се среща със земите на село Воден и село Драгойново и горите на село Буково. На юг, както вече споменахме са селата Минерални бани, Горно и Долно Брястово, зад тях още по на юг Спахиево, Сираково, Сърница и зад Аида село Душка.
Ако се изкачим на връх “Свети Илия” ще се уверим, че от там във всички посоки хоризонта ни открива много богата панорама. От тук при хубаво време погледът ни минава през почти цялата тракийска низина и се спира на белоснежния гръбнак на Стара планина. На изток съвсем ясно се виждат димящите комини на заводите в Димитровград и сякаш имаш чувството, че ще ги докоснеш с ръка, а не само с поглед. Колкото повече завиваме на юг, толкова повече се забелязва нагънатата планинска верига на хребети и върхове на Източните Родопи. – изцяло зелена панорама през пролетта. Само далечните върхове на Родопите дават пепеляво сини оттенъци, които преливат в небесно синьо край белеещите се облаци над планината. На запад погледът ни не може да проникне зад близките височини, които заграждат сгушеното в тях малко селце Воден. Данарда (в.Айнине) – връх известен в Сусам повече с това че струпва облаците около себе си, но не ги пуска заедно, а ги дели на две – към Марица и към Балкана. За това хората казват: “сушав район сме заради Данарда.”
В близък план от “Свети Илия” с поглед на юг се вижда село Минерални бани и всички пътища, които свързват Сусам с останалите съседни селища и най-ясно като от птичи поглед се откроява общата и конкретна панорама на селото. От друг ъгъл на зрение, не по-малко красиво се наблюдава селото от височината на “Света Неделя”, от още по друг – от “Куртала”, от “Вешовица”. Най-хубаво обаче се вижда селото от височината на “Свети Георги”. Височината не е голяма, но погледът обхваща цялото село.
Заселено на двата бряга на реката, Сусам се разделя от нея на две равни половини, а шосето което свързва Кърджали – Минерални бани – Сусам – Светлина – Горски извор ги пресича перпендикулярно.
Къщите на южния склон, наведен към реката са накацали амфитеатрално. Белеят фасадите им. Дворовете са обрасли в зеленина. Картината е впечатляваща с подредеността на къщите и улиците. В центъра на този район се открояват дворът и двете сгради на училището. Външно погледнати те стоят красиво и говорят за своето славно минало, когато училищната камбанка сбираше 6 начални паралелки и 4-5 класни с над 300 ученика. Когато селото се огласяше с десетките детски игри и се създаваше оная селска атмосфера, която вдъхваше радост и оптимизъм в живота на Сусам. Днес те са бездиханни, затворени, оковани в решетки – същински затвор. Зеят отворените врати и изпочупените прозорци, останали неми свидетели на отминали ведри времена. Колчем ги погледнеш винаги в теб преминава приятния спомен за ученическите години, за приятели, за учители и не усетил още напълно това приятно чувство, нещо те задуши и те хвърли в тежка тъга.
Другата част на селото, от дясната половина на реката, изглежда като продължение на амфитеатралното разположение на къщите на отсрещната част, но в обратен ред. Най-ниско стоят къщите които са край реката и колкото се отива към “Бърчината”, те растат не само с издигане на терена, но и с доближаването им до зрителното ни поле. Затова и фасадите на къщите не се виждат така открито, а покривите им са “сбити “един в други и като че ли се сливат в един огромен покрив, обагрен в червено.
Сусамската река е едно допълнително украшение на селото. Протегната, със широкото си 40-60 метрово корито, обрасло по цялото си протежение с върбалак и друга крайречна растителност, залесена с черничеви насаждения, в малки парцели край нея, представлява оазис, в който през лятото крякат ята домашни патици. Заедно с това, тя създава много проблеми на кметството, свързани с чистотата.Мостовете на реката до 1931 г. са дървени. През 1931 г. е построен здрав бетонен мост с две средни и две крайни каменни подпори, дълъг 50 м. с красиви перила. През 1959 мостът е съборен и наново построен, значително по-широк от първия, построен от държавата за свързване на Кърджелийското направление с магистралата София – Истанбул. Освен този мост, с местни средства, са построени още три по-малки мостчета за пешеходци.
Най близкият град до Сусам е Хасково, свързан с първокласен шосеен път. Директни шосейни връзки Сусам има с Кърджали и Димитровград, а чрез международната магистрала Истанбул – София – Белград с другите населени места в страната и в странство. Със съседните села Сусам се свързва с добре подържани шосейни пътища, а с коларски път се свързва със селата Воден и Бодрово.
Сусам е добре благоустроено село. Улиците са изправени, достатъчно широки. Има оформен център с голям площад, заобикалян от сградите на читалището, кредитната кооперация, кметството и черквата. В махалите на по-големите кръстовища има също площади. Селото е водоснабдено, електрифицирано и радиофицирано. Улиците са асфалтирани. Обществените сгради кметството, здравната служба, сградата на кредитната кооперация и ТКЗС и черквата са с добра материална база. Културните потребности са осигурени от наличието на просторен читалищен дом Жилищните домове на сусамци са нови, тухлени, в повечето случай, на два етажа с широки прозорци, обзаведени съвременно. Стопанския двор е отделен от къщата като заден двор. През последните години се чувства силно обедняване на населението. Земеделието трудно се подържа, единствената надежда е животновъдството, което винаги във най–трудни моменти спасява селянина.