КМЕТСТВО СЕМЧИНОВО
с. Семчиново, общ. Септември 035647290 |
Семчиново е разположено в полите на Милеви скали, със североизточно изложение върху западната страна на поройния конус на Семчиновската и Дервишката река. Намира се на 350 м. надморска височина. На юг над него е височината Градище /730 м./.
В миналото през Семчиново е минавал важен път за Алабак – Чепино – Македония. Семчиново отстои на 7 км от Септември и на 20 км. от Пазарджик. Най-близките населени места са: Симеоновец, Малко Белово и Септември.
Землището се простира по целия стръмен северен склон на Родопите под Милеви скали /1 593 м./, като слиза надолу до пътя София – Пазарджик.
Землището е било обитавано още през праисторическата епоха. Изобилстват следи от стари тракийски селища и могили. Открити са следи от две средновековни крепости. Семчиново е било старо средновековно селище със значение на град в полите на Милеви скали. Народното предание нарича Семчиново Семчинград, турците – Семчине, Ст. Захариев – Семчина /проф.Ив.Батаклиев, Пазарджик и Пазарджищко, 1969 г./. То е средновековно българско име, което призлиза от корена “семе“ – вероятно в смисъл “плодовит “.
В миналото българите в Семчиново се занимавали с варджийство, дърводелство и земеделие, а ромите правели клинци и плочи за подковаване на добитъка. От зърнените култури в миналото са сеели ръж, а по-късно пшеница. Условията са добри за отглеждане на тютюн и за лозарство. В 1946 г. е била създадена винарска изба, но в последствие същата е премахната. В миналото се е обработвал лен.
Овощарството е било слабо застъпено.
Селото е разчитало на горската промишленост.
Семчиново е било едно от просветните огнища в полите на Родопите. В 1820 г. е била постоена черква “Св. Богородица“, като се смята, че същата е била постоена по-рано и през 1820 г. само преправена. Черквата е била използувана и тачена от населението на околните села. Първото училище е било в черковните стаи около 1860 г.