община
Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

КМЕТСТВО МОГИЛИЦА

 с. Могилица, Обл. Смолян
 030365331, 0885660168
kmetstvo_mogilitza@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

 

Могилица е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Село Могилица е разположено на около тридесет км югозападно от град Смолян и се намира в планински район, в близост до границата с Гърция, на горното течение на река Арда. Къщите са разположени върху левия бряг на река Арда. Надморската височина е 920-950 метра.

Близо до Могилица са разположени следните населени места: Бориково, Бяла река, Буката, Киселчево, Илинден, Черешките, Исьовци, Черешово, Ухловица и др.

Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес.

Те затваряли поречието на река Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Виа Егнация на Беломорието с Виа Милитарис в Тракия.

Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена Могилици (колиби). През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи прашна могила.

Предание говори, че името селото получило от близкия хълм (борум) – западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах. Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 година на Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Основен поминък на населението е било овцевъдство и земеделие.

През осемнадесети век от Беломорието са пренесени картофите. И днес хората тачат обичаите си. Празника на село Могилица е празникът на народните занаяти, които се провежда последната събота на юни.

В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че от Могилица (Тозбурун) са постъпили в армията пет войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Могилица (Тозбурун, Могилище) има 90 къщи. Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Могилица (Тозбурун) е 175.

Културни и природни забележителности

Агушевите конаци са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строенена в периодите 1825-1842-1860-1872 година от местния българо-мохамедански първенец Агуш Ага, за себе си и синовете си. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец и заемало близо четири декара с имота.

Ансамбълът е ограден с общ зид подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобаваща морски фар (по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер). Кулата е разположена откъм р. Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите.

Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Преди изграждането на днешните Агушеви конаци, по поръчение на Агуш Ага били изградени и два големи чифлика в близкото село Черешево, които днес са в руини. С годините наследниците на Агуш Ага обедняли и имението започнало да се руши. През 1948 г. комунистическият режим в България национализира комплекса в Могилица и го дава на гранични войски, които го съсипват напълно.

В края на 60-те години започнала мащабна реставрация и анасамбълът е спасен. Резиденцията станала етнографски музей, а стаите били въстановени в предишния им вид. През 1990 г. наследници на Агуш Ага си възвръщат незаконно националицирания имот, които днес е отворен за посетители.

Изследвания на конаците са правени от архитектите Т. Златев, Ив. Иванчев, М. Матеев и Г. Лабов. Главни реставратори на Агушевите конаци са арх. Г. Лабов и реставраторката Л. Койнова.