КМЕТСТВО НОВИ ХАН
с. Нови хан, Общ. Елин Пелин 072560653 |
Нови хан е селище в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. Намира се на 24 км от гр. София.
Първото споменаване името на Нови Хан е било Хан Джедид е от 1680 г., малко след построяването на кервансарая. То означава нов хан на арабски език. Записано на османоотурски е Han Cedit. По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han. След Освобождението е преведено на български и става Нови хан.
В землището има останки от тракийски, римски и средновековни селища. През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай, който е бил станция и странноприемница по Царския друм до столицата Цариград.
Постепенно около кервансарая възниква днешното село. По време на османското владичество селището многократйно е нападано и опожарявано именно поради местоположението му на главния път. Много известни пътеписци са разказвали за Нови хан.
Останките от османския кервансарай, или (както го наричат местните) Калето, се намират в двора на основното училище Св. св. Кирил и Методий. Всъщност от него е запазена само западната стена.
Постройката на кервансарая е обхващала цялото пространство, където днес се намира ограждението на училището. Заради строежа на училището през 1872 г. някои части на хана са съборени. Кервансараят е построен през 1670 година по повелята на Ахмед паша. Намирал се на двадесет и пет километра източно от София – един ден преход.
С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици, бил е с площ от двадесет декара. От изворите личи, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода.
В селото има църква, построена около 1870 година. Не може да се каже точната дата, защото липсва в регистрите. Майстори-строители на черквата били Стойно, Миле, Митар и Божил от Слатина – това е издълбано на камък над вратата на черквата, без година, без дата.
Черквата е била дълга 10-15 метра, широка пет метра, със сводест таван. Стените, зидани изцяло от камък на хоросанов разтвор, са дебели шестдесет см. Прозорците отвън са тесни, а вътре в стените се разширяват 2 пъти. В черквата има две каменни свещника.
В основата на единия е издълбана годината 1871. След Освобождението църквата е удължена на запад с още 7 метра. Зографисана е първоначално от зограф руснак. Допреди няколко години името му е стояло в ъгъла на най-дясната икона на иконостаса, на сега е заличено.
По стените са изографисани светци в цял ръст, до вратата е изобразен Св. Христофор с кучешка глава.
Към църквата има дом за сираци. В него всеки помага с каквото може. За този дом се грижи свещеник Иван, който заради благотворителната си дейност е избран за мъж на годината за 2005.