КМЕТСТВО ГОЛЕМА РАКОВИЦА

с. Голема Раковица, Общ. Елин Пелин 071587270

Голема Раковица е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Село Голема Раковица се намира в планински район, на 44 км източно от София, на 693 м надморска височина, в подножието на Западното Средногорие и Софийското поле. Разположено е главно около сливането на двете реки Лопушна и Равна, които образуват река Лесновска.

Къщите са разположени около двете реки, но има и много къщи, разположени амфитеатрално по околните височини, което придава на селото много живописен вид. В западния край на Голема Раковица започва горната част на язовир Огняново.

Старият път, водещ към селото, е залят от язовира, а новият минава през околните височини, откъдето се разкриват великолепни гледки към причудливи и високи червени канари.

Един черковен списък, отпечатан в Годишника на Народната библиотека в София за 1926-1928 година показва какъв е бил броят на българските къщи по турско време, през 1866 година, в селищата на Софийската кааза. Данните са: Голема Раковица 180 къщи, Байлово 30, Ботунец 46, Долни Богров 50, Бухово 60, Столник 30, Елешница 60, Григорево 40, Горни Богров 80, Челопечене 71, Макоцево 30, Каменица 50, Яна 50, Новоселци (дн. Елин Пелин) 125, Кремиковци 120 и др. Както се вижда, Голема Раковица е била най-голямото селище в този район. Самата София по това време е имала 5 000 къщи и е наброявала около 23 000 жители.

Тези данни показват тежестта на Голема Раковица като населено място в района, като това съотношение се е запазило до 50-те години на двадесети век. Единствено Новоселци в началото на века става по-многоброен, тъй като след Освобождението е определен за околийски център.

След Първата световна война Голема Раковица е имала 2 200 жители, но след петдесетте години населението ѝ започва да намалява поради отлив на младото население към София и Елин Пелин, за да се стигне при преброяването през 2004 година в началото на 21 век до 393 жители.

Историята на селото е богата със събития и имена. Два пъти е било опожарявано от турците — последния път след Априлското въстание. Поради местонахождението си и големината си не е било подминавано от организаторите на революционното движение в България — няколко пъти е посещавано от самия Васил Левски, от Димитър Общи, Георги Бенковски и други, а раковчанинът Гато Стоянов Шишков е бил сред сподвижниците на Дякона и председател на Раковишкия революционен комитет, създаден през януари 1876 година, преди Априлското въстание. Присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността Оборище 14-16 април 1876 година.

След Освобождението е бил народен представител във Великото народно събрание в Търново, бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Населението изповядва източноправославна религия. В селото има църква Свети Николай Марликийски, която е построена през 1857 година. Църквата е разположена в непосредствена близост до сградата на селското училище.

От височината, на която са построени, се разкрива чудесна гледка към голяма част от селото и негово землище. Част от религиозните обреди на жителите на Голема Раковица се случват в храма Св. Петка, който е изграден в едноименната местност благодарение на доброволен труд и дарения.

Също така хората посещават и църквицата на Спасова могила – стара постройка, която пази в себе си духа на старите семейни традиции на селото.