КМЕТСТВО ГЕЦОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Гецово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, Област Разград.
Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На пет км на изток се намира областният център Разград. На около шестдесет км в северозападна посока е съседният областен център Русе.
Най-ранните писмени следи за селото са от петнадесети век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища.
Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.
Предишни наименования на селото: по турско време се е казвало- Хасанлар, от 1894 година – Борисово (заради раждането на Цар Борис III). Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.
Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на дванадесети армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.
Жители на селото са участници във войните от края на деветнадесети и началото на двадесети век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война.
В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.
В селото живеят етнически българи (етнографска група – капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат.
За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991-ва година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 година, през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.
Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква – Свети Димитър, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово.
Свещеник от 1967-а година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.