КМЕТСТВО БЛАГОЕВО

с. Благоево, общ. Разград 084713225

Благоево – основано 1805 година (по-рано Къзъл Мурад- до 28 януари 1878, Ново село- до 1880, Батенберг – до януари 1947 година и от тогава до днес Благоево) е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, Област Разград.

Селото се намира на четиринадесет км западно от областния град Разград. То е на пътя Разград-Попово и край него минава трасето на все още непостроената ж.п. линия Разград-Попово. Селото е на границата между областите Разград и Търговище. Землището на село Благоево е 24 000 дка обработваема земя.

При създаването си през 1805 година селото се е казвало Казъл Мурад и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези.

Пръв пристига в този край рода на дядо Новак от колиби Радевци, придружен от четиримата си братя – Върбан, Стойчо, Петко и Цоньо. Скоро то привлича много заселници балканджии от Дряновско, Еленско и Търновско. С друга група идват дядо Рашко, Кольо Хамбарджията, Кольо Килифарски – основатели на известни днес родове в Благоево.

Селото е създадено първоначално около извор, който по-късно е каптиран и е изградена селска чешма. В землището на селото се намират още няколко големи чешми, а около него все още са останали няколко горски масива. В местността Габракя още се извисяват вековни дървета – габър.

Будното свободолюбиво и трудолюбиво балканджийско население се отличава със своята любознателност и ученолюбие. Само десетина години след основаването на селото децата биват събирани в частни дюкянчета и заучават разни молитви и проповеди наизуст.

Минават години и по-инициативни будни селяни като Кольо Манафа, поп Антон, Руси Чорбаджията и Драган Дюкянджията откриват през 1833 година начално училище, което дава знания необходими в живота. Пръв учител става Димитър Хаджистоянов. През 1859 година селяните със свои средства построяват едноетажна сграда с две класни стаи.

Село Благоево не остава настрани от революционния кипеж, обхванал страната. През 1867 година покрай Благоево минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски.

През 1872 година по поръчение на Левски, в този край идва Ангел Кънчев. Вечерта на път за Разград той остава в къщата на Стоян Сапунджията, където основава революционен комитет. Паметната 1876 година е осветена от последните искри на Априлския пожар – преминаването на четата на Таньо Стоянов.

Родолюбивите чеда на село Благоево Георги Стоянов, Райчо Маринов и Петър Колев се сражават в редовете на българското опълчение. В хода на войната ценни сведения дава Станчо Белчев и други жители на селото, останали неизвестни.

По време на Руско-турската освободителна война селото е опожарено След Освобождението от турско робство, на 28 януари 1878 година, селото е преименувано на Ново село, а през 1880 е наречено Батенберг.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Батенберг са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 31 декември 1947 година на голямо общоселско събрание тържествено се обявява новото име на селото – Благоево, което носи и до днес.

Селото е кръстено на Димитър Благоев, основател на Българската социалдемократическа партия, която е първата на Балканския полуостров. В центъра на селото има бюст-паметник на Благоев, които е съхранен и до днес.

През 1951 година селото е електрифицирано и радиофицирано. През 1981 година по покана на тогавашния председател на ТКЗС, Кольо Славчев, в Благоево се заселват помаци от Родопския край, като пръв в селото е пристигнал Венелин Орцев със семейството си.

В село Благоево единствената културна институция е местното читалище и библиотека, където се развива много богата и разнообразна дейност. Работи се както с младото, така и с по-зрялото поколение, което се явява като съкровищница на младите и подрастващите в село Благоево.