КМЕТСТВА СЛИВЕН

Името му се споменава в османотурски документи от 1488 и от 1609 година. По-късно селцето е било изоставено. От началото на 20-те век в селото има представителство на Популярна банка. Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Устрем“ е основана през 1967. През 1928 в града е основана Фабрика „Братя Кираджиеви“. През 1949-та година в града е основан ТКЗС.. Новото му появяване се дължи на построяването на гара на железопътната линия към Бургас. В края на 19 век Константин Иречек е минал покрай града.

Биково е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Население на Село Биково: 342 жители (към 01/01/2007 – НСИ).

Село Бинкос е разположено в Източна Стара планина, на брега на Беленска река, приток на река Тунджа. Намира се на кръстопът, свързващ Сливен с Твърдица и Сливен с Нова Загора.

До 1934 година селото се нарича Исирлии или Есирлии (от „исир“ – роб; Робово; „лагер за пленници“). С това име селото е познато от възникването му като чифлишко село през XVIII век до 1934 година, когато е преименувано в Блатец, по името на блатото, намиращо се в западната част на селото.

Бозаджии е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Бяла се намира в планински район.Намира се в северозападната част на Община Сливен,разположено заедно с още три села- Новачево,Градско и Въглен в долината на старопланинската река Беленска и едноименната малка котловина. Релефът тук е планински,с надморска височина 600 до 1100м.Климатът е планински и умереноконтинентален.Средната годишна температура е между 8-10 градуса. Природните условия благоприятстват за отглеждането на фуражни култури,картофи,тютюн,малини.Горите и поляните са богати на гъби и планински ягоди.Не случайно в миналите векове хората на Бяла са се препитавали основно с дърводобив и знахарство.И сега още значителна част от населението е заето в дърводобива,дървообработването и залесяването,а през летните месеци много от хората събират диворастящи билки и гъби за прехрана.

Село Въглен се намира в планински район. То е сравнително малко българско село, населено само с българи от турски етнически произход. Къщите са разположени по склоновете на планината. Заобиколено е от големи гори. Има 89 жители (2014).

Гавраилово е разположено в диплите на Източна Стара планина в непосредствена близост до Средна гора. Намира се на 20 км. западно от гр.Сливен. Край него преминава р.Тунджа и ж.п.линията София-Сливен-Бургас /ж.п. гара построена – 1930 г./. Известно е като център на Долината на прасковите, защото благоприятните почвени и климатични условия в региона допринасят за отглеждането на хиляди декари с праскови (компотни и десертни), лозя, череши, ябълки, житни култури. Със землище от 18000дка /9000дка – обработваеми земеделски земи и 9000дка горски фонд/.

Гергевец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Глуфишево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природният парк „Сините камъни- Гребенец“ и на 15 km източно от гр. Сливен.

Горно Александрово е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Голямо Чочовени е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Данни за село Градско датират още от римско време.Но местоположението му от този период не е известно. Смята се, че около XIII-XIV в се е намирало на югоизток от днешното му разположение, близо до село Новачево. Но поради тежка болест, надвиснала над селото и довела до смъртта на много хора, останалите били принудени да се преместят на по-голяма височина. Населението е съставено главно от българи и турци.

Село Драгоданово се намира в югоизточната част на Сливенска област.Землището на селото е 27779 д-ка с горския фонд. На юг граничи със с. Зимница, Ямболска област. Тази част на землището му се пресича от ж.п.линията Сливен-Зимница. Най-близките села са: с.Блатец – 2 км западно и с.Трапоклово – 3 км източно. Град Сливен е на 22 км, а гр.Ямбол, на 20 км. Землището обхваща южните части на Източната Стара планина-полите на Гребенец и върховете Секирец и Стражица, прорязано от Трапокловската река, р.Азмак и Чернева ряка. Релефът на района е предимно равнинен с лек наклон на юг.Средната надморска височина на полето е около 160 метра. Почвеното разнообразие е: черноземни смолници, ливадно-канелени и канелено-горски почви.

Желю войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Разположено на левия бряг на река Тунджа. На 18 km югоизточно от Сливен и 15 km северно от Ямбол. Гара по жп линията София – Сливен – Бургас.

Зайчари е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Злати войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. В землището му се намира курорта Сливенски минерални бани.

Злати войвода е село в Югоизточна България .Разположено е на магистралния път София-Бургас, близо до Сливенските минерални бани. Намира се на 17 km от Сливен и 270 km от София.

Изгрев е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Изгрев се намира в планински район, западно от село Стара река и е на границата на община Сливен и община Елена. Отстои на 60 км от град Сливен и 10 км от село Стара река.

Село Ичера се намира в планински район. Сгушено под сянката на възвишението Подища в тясната долина на р. Луда Камчия, селото се намира само на 25 км от областния град Сливен и на 26 км от гр. Котел. Съседни на селото са Градец, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Раково. През времето на своето съществуване, селището е сменяло местоположението си няколко пъти. Създадено в местността Голяма поляна, впоследствие бива преместено в местността Дивеците, по-късно – в местността Селски дол, докато накрая се озовава на днешното си местоположение.

В близост до селото се намират могили, чието проучване от археолози от експедиция ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов през лятото на 2007 г. показва, че те са издигнати от тракийското население по тези земи, а по-късно са преизползвани от римляните през Івсл.Хр.

При проучване на една от могилите специалистите от екипа на ТЕМП се натъкват на кухини, които запълват с пяна. Отпечатъците се оказват маса и стол, наподобяващ шезлонг. Това откритие е уникално, защото никога досега не са намирани мебели от тази епоха.

В друга могила, в близост до селото, учените попадат на основите на разрушен в древността храм. Намерените парченца от вътрешната мазилка свидетелстват, че той е бил пищно украсен.

Камен е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Камен (в миналото – Демирджилии) се намира на 15 km югоизточно от Сливен и на 3 km западно от село Жельо войвода. Разположено е в подножието на няколко хълма на място, запазено от вятъра. Авторът на „Опит за история на град Сливен“ д-р Симеон Табаков смята, че селото е заправено от железари-ковачи. Старото му име е турско: демерджи – железар. В османски документ от 1609 г. е споменато под името Гимурджълар.

Село Ковачите се намира на 15 км югозападно от град Сливен и на 4 км южно от Сливенските минерални бани. Селото е разположено по последните склонове на източните склонове на Средна гора, които в миналото са се наричали Караджа Даг, а днес Сърнена гора, на около 150 метра надморска височина. В миналото Сърнена гора е била обрасла със значителна широколистна гора. Днес около селото не е останало нито едно дърво, с изключение на няколко дъба в гробището, които са на загиване. Последната гора наречена Курията е била безсмислено изсечена през 1929 г. Селото се намира в пояс с умереноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка и безснежна зима и прохладно лято. Средногодишната температура на въздуха е 12,4°C. Простира се на площ от 1056 дка и е осмото по големина село в Област Сливен.

Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол.

Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора.

По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен.

Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени.

Малко Чочовени е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Мечкарево е село в Югоизточна България. Намира се между Сливен и Сливенски минерални бани, на 14 км югозападно от град Сливен, на близо 30 км североизточно от град Нова Загора и на 297 източно от столицата София.

Има редовен автобусен транспорт до град Сливен.

Намира се на 148 м надморска височина. Климатът се характеризира с мека зима, а лятото е сравнително горещо.

Населението наброява около 500 души.

Младово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Николаево е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Разположено сред възвишенията на Сърнена гора: Дик тепе, Фърчански баир и Хендешки баир, обединени около център, сред който се разстила Шашкън дере.

Новачево е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Село Новачево се намира в планински район, в Област Сливен. Близките села до Новачево са – Бяла, Градско, Бяла паланка и др.

Панаретовци е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Раково е село в Североизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Намира се в северния склон на Източна Стара планина зад връх Българка, на 26 км от град Сливен. Наблизо се намира местността Даулите, където има изградена ски писта. През селото тече река Луда Камчия в своето горно течение.

Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – южно река Тунджа и западно река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството.

Селиминово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Село Селиминово се намира в ниските части на Стара планина. На юг граничи със Средна гора. Селиминово е отдалечено на 15 км от областния град Сливен. Провинцията разполага с ЖП перон по 3-та главна ЖП линия-София-Карлово-Зимница-Карнобат-Варна. На спирката спират ПВ по направленията – Карлово-Зимница/Сливен(Тулово-Дъбово). Край селото преминава река Тунджа, а на 15 км на запад от него се намира язовир Жребчево.

Скобелево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Сотиря е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Село Сотиря се намира в Югоизточна България, на 7-8 км от град Сливен. Селото е разположено в подножието на Стара планина.

Средорек е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Средорек се намира в планински район.

Стара река е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Село Стара река се намира на главния път, свързващ Велико Търново и Сливен. Отстои на около 80 км от Велико Търново, на 34 км от Елена, около 45 км от Сливен и 325 км от София.

Надморска височина 400 – 450 м.

В землището му преобладават сивите горски почви, а в речните долини — алувиално-ливадните. В северната част на землището преобладават земеделските земи, а в южната част — горите, предимно букови. От дивечът в землището му се срещат най-често дивата свиня, сърната,благородният елен, лисицата и заекът, срещат се и единични бройки кафява мечка, чакал и вълк,а в реките има речен кефал, черна мряна и лещенка. Климатът е предпланински, с годишни валежи малко над 800 л/м2. В края на лятото често реките почти пресъхват.

Старо село е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Струпец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

По време на османската власт Струпец е било наричано Срупча. Разположено е в северното разклонение на Сърнена гора, на височина 200 м над морското равнище. Отстои на 25 км от Сливен. Сведения за селото се срещат в турските регистри от 1591, 1609 и 1666, под името Сорупча, Ситрибче и Сирбиче.

Тополчане е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Центърът на селото се намира на 1 km от пътя София-Бургас. Типично за областта, климатът е мек, но понякога и ветровит. На 30 минути пеша е подножието на Стара планина. Благоприятно е за разходки и излети.

Село Тополчане е разположено в източната част на сливенското поле, на 2,5 km южно от източно-старопланинската седловина Гребенец, точно в подножието на връх Катъгово – втори по височина след връх Гаваните, висок 1034 m. Полето на село Тополчане е много равно, с лек южен и югоизточен наклон в самото подножие на Гребенец, където се намират и трите наносни конуса на суходолията „Върбица”, „Дълбоки дол” и „Дорешката река”.

Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Трапоклово се намира в полите на Стара Планина.

Трапоклово се намира в планински район.

Чинтулово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Намира се в подножието на Източна Стара планина.

Чокоба е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Селото няма стари наименования.На пътя на Юг се намира местността „Юрта“. На запад има географска забележителност наречена от местното население „Острият Камък“. За тази забележителност има легенда,че Крали Марко замерил с камък от Ямбол сестра си и този камък е „Острият камък“. А малка част от камъка паднала и сега се намира в края на селото.