АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – РУСЕ

Русе, ул. Братя Миладинови 18 0899145581 info@armenianchurch-russe.com

Арменската Църква в град Русе носи името “Сурп Аствадзадзин” (Света Богородица). Построена още през далечната 1610 година, тя е само с 10 г. по-млада от най-старата арменска църква в България, която е в град Силистра (от 1600г). Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

Първоначално храмът е представлявала скромна дървена постройка. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното средновековие, по камъните има надписи – графити на арменски език.

Храмът е уникален със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата носи името на Храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, храмът си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар , наричан от местните арменци – “Малката Богородица”. Според миряните той притежава изключителна чудотворна сила.

Срещу Арменската църква, преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито от комунистическото правителство през годините на тоталитаризма.

Един от най-големите християнски празници е Сурп Аствадзадзин (Света Богородица), който в Русе е и изключителен храмов празник. По стара традиция се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Типично за празника е раздаването на мадах, съдържащ осветено грозде, хляб и месо.

В двора на Храма е старото арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. Най-старите надгробни плочи са от варовик и по-малки по размер. По-новите са от мрамор. Украсени са в стил лале де вил, взаимстван от европейския барок, който се използва широко в декорацията по онова време. За него са характерни фигури като фруктиери, вази с плодове и цветя, епископска тиара. На някои от надгробията са изобразени предмети, подсказващи социалния статус на починалия или занаята му приживе. Например гравирането на дивит на камъка напомня, че под него почива грамотен човек, писар, а изобразяването на ножици и аршин – за умел терзия.

Арменците се заселват в градовете по Дунав, идвайки от делтата на реката от Южна Украйна. Арменската общност е една от най-големите в Русе и сега в града живеят няколко хиляди арменци. Животът на общността още тогава е съсредоточен в общ квартал, наричан и до днес “арменската махала”, в пределите на която се намира и Арменската Апостолическа Православна Църква. В началото на XX век броят на арменците в града значително нараства, тъй като към местните жители се присъединяват мнозина бежанци, прокудени от земите на бившата западна Армения от младотурското правителство, извършило първият геноцид на века – Геноцидът на арменският народ. В двора на Храма се намира и паметника на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.

Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменското малцинство в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият Храм.

Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата през 1987г, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.

Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа. Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител († 335 г.), чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор.

По случай 400 годишният юбилей на храма, през 2012г в него е оформено музейно помещение. Като експонати в музея са изложени някои редки и ценни книги. Част от тях се реставрират.