Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Община Каварна

ОБЩИНА КАВАРНА

 Каварна, ул. Добротица 26
057081818, 057085122
obshtina@kavarna.bg
 http://www.kavarna.bg

 

 

 

 

 

 

 

kavarna

Град Каварна е разположен в южната част на приморска Добруджа, която е преобладаващо равнинна и в геоложко отношение представлява плоско наслоена земя с почти хоризонтално разположени пластове. Каварненският залив е сравнително спокоен и при най-силни бури. От северните ветрове го пази нос Калиакра и Зеления нос, а от западните — Чиракман.

Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките. Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техният поминък е свързан с лова и риболова, за което свидетелстват многобройните предмети, открити от археолозите.

Траките наричат своето селище Бизоне – мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци с всичко необходимо за отвъдния свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.

От Чиракман във фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли. Близостта на морето и удобният залив на Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и осъществяването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския регион.

От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове. Според ономастиката думата „Чиракман“ е от старотюркски произход и означава „светилник“ , „факел“.

В 5 в. пр. Хр. гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии. Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки. Траките предлагали восък, мед и др. стоки. Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония.

През втората половина на 1 в пр. Хр., вследствие на голямо земетресение голяма част от града, намиращ се на платото на Чиракман – откъм челната страна на носа, се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.

Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушения Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени. В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели.

Въпреки изградената отбранителна система през 6 в. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681 г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681 г. от хан Аспарух българска държава.

Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и е местност на 3 км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център. Тя е представлявана от кани с трилистно устие, ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета.

След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи, те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги.

През периода на Второто българско царство /12-14 в./ Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения, складове и църкви. Населението на града се увеличава и през 14 в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с владетел Балик.

През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците. В края на 14 в. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки, хвърлили се от скала на Калиакра, за да спасят своята чест. Християнското българско население се премества в Каварна – в района по-навътре от морския бряг. Името на града Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XV в. в множество морски и портоланни карти.

kav2Въпреки тежките времена, животът в малкото крайморско градче не спира развитието си. През 1869 г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна. В самото начало свещеник и учител е рилският монах Евстратий. Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877 г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци, прогонени от руските войски, нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват. Начело на защитата застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден /21 юли 1877 г./ съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града, избивайки 100 души. За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян, който е разкрит и убит от башибозука.

След многовековното робство на 4 февруари 1878 г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния.

През 1916 г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци. През 1923 г. е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/ начело с Дочо Михайлов. Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа, възприемайки четническата тактика. По-късно в организацията вземат връх елементи, които прокарват политика на кървав терор сред населението. Затова през септември 1925 г. се създава нова организация, очистена от четническата тактика, носеща името Добруджанска революционна организация /ДРО/. През 1928 г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.

Повратен момент от историята на Добруджа става 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща в пределите на България. През този бурен период отглас намират социалистическите идеи сред каварненците Дончо Стойков /убит през октомври 1940 г. край Кюстенджа/ , Сава Ганчев /обесен във варненския затвор/ и Георги Сотиров /обесен в Добрич през 1943 г./ .


Вижте по-голяма карта