община




ОБЩИНА КОСТИНБРОД

 

Костинброд, ул. Охрид 1
072168701
kostinbrod.bg@gmail.com
http://www.kostinbrod.bg

 

 

 

 

 

 

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

На териториата на община Костинброд няма защитени местности и обекти.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка).

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. Изворна област на двете реки е Сливнишката свита на предпланините на Стара планина. Реките са с предимно снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през м.април-м.май и два минимума – зимен и летен.

През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори.

На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.За начало на р.Блато се приема Петърчката река, която събира водите на 20 карстови извори при с.Безден, с.Опицвет и др.в полите на Камико, най-южната част на Комския дял на Стара планина.Количеството на карстовите извори силно се влиае от валежите. По-големите извори са: Безден – дебит 80 л/с; Опицвет – 280 л/с; Бистрица – 60 л/с; пустиняшка бара – 25 л/с. Другите притоци на р.Блато са незначителни – Крива река която идва от Бучино – Дервентски проход и минава през с.Житен и Кътинска река, която идва от южните слонове на Мала Софийска планина, Сливнишка река и др.

Почвите в община Костинброд принадлежът към клас Vertisols, тип Vertisols /смолници/, вид Haplic/ обикновенни/. Образуването им се свързва със специфично съчетание на почвообразуващите фактори – ниските части на релефа, слаб дренаж, ливадно-блатна растителност, базични скали.

В района на Костинброд са образувани върху андезитови почвообразуващи материали. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, който достига мощност до 1000 см. По някой морфологични признаци – мехеничен състав, структура, плътност и цвят, този хоризонт се разделя на две части. След първите 30 см. започва уплътняване, което продължава и в преходния хоризонт. Механичния състав от повърхността надолу се изменя от леко глинест към тежко глинест, а структурата съответно от троховидно-зърнеста към буцесто-призматична. Реакцията на почвения разтвор е неутрална.Съдържанието на хумус е в порядъка на 3-4 %. Част от органичното вещество е свързано по специфичен начин с монтморилонитовите вторични глинести минерали и образува органо-мнерални съединения, които придават смолисто черния цвят на тези почви.

Сравнително висока е средноянуарската температура /2,6 0С/. Има условия за проява на типични инверсионни състояния с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми, които са с типичен континентален режим. Сравнително неголямата височина на релефа, малкото средногодишно валежно количество /590 мм/, значително изпарение и водопропускливост на геоложката основа са условия за ниската стойност на отточния модул, който е един от най-малките в страната.За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

наличие на големи промишлени източници;
наличие в близост на пътища с голяма интензивност на движение;
наличие на големи птице и животновъдни ферми.

Намиращите се в общината животновъдни ферми са със затихващи функции, а Птицекомбината /”Джиев”АД/ е на разстояние от града което не оказва влиание върху фоновото състояние на атмосферния въздух.Липсва пренос на замърсен въздух от промишлени райони, поради тяхната отдалеченост и поради пресечения релеф на общината.
Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м. (северно от с.Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m.

Климатът на общината е умереноконтинентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9º С, средногодишните валежи – 600 mm.

Природата в община Костинброд е недостатъчно проучена и крие неподозирани богатства. Късчета дива природа са запазени в дъбовите гори, влажните ливади, карстовите извори и скали, пасищата, рибарниците и езерцата. Многобройни са редките видове растения, животни и гъби.

Флората в района е богата и разнообразна и включва не само широко разпространени и познати на всички растения (билки, гъби, диворастящи плодове), но и някои видове, които са изключително ценни за опазването на природата.В околностите на Костинброд и селата на общината се срещат над 40 вида редки и застрашени от изчезване растения. Открити са находища на 3 вида български ендемити (разпространени само в нашата страна) и 23 вида балкански ендемити (разпространени само на Балканския полуостров), 16 вида са включени в Червената книга на България, 14 са защитени по Закона за биологичното разнообразие, на 2 е отредено място в световния Червен списък на застрашените растения, а 3 са включени в европейските природозащитни документи.Най-голям интерес предизвикват теснолистният божур, ниският бадем, горската съсънка, дивите орхидеи, перуники и гладиоли.

Фауната на Костинбродска община също се отличава с голямо разнообразие, което е най-изразено сред птиците. Само в района на с. Безден са установени 192 вида птици, а около рибарниците при с. Петърч – 190 вида. Голям брой от тях са включени в Червената книга на България, 5 са световно застрашени видове, а много други се опазват от българското и международното законодателство. Сред най-важните представители на птичия свят са малкият корморан, голямата бяла чапла, белият щъркел, белооката потапница, блатната сова, ливадният дърдавец, скалният орел, белоопашатият мишелов и др.

Земноводните и влечугите са представени от 19 вида, като повечето от тях са защитени от българското и международното законодателство (горска дългокрака жаба, късокрак гущер, медянка), а 3 от тях са и световно застрашени видове (голям гребенест тритон, дървесна жаба и обикновена блатна костенурка).

От бозайниците се срещат световно застрашените видове лалугер (в равнинните части) и видра (в рибарниците и водоемите около с. Петърч и с. Безден). Известно е, че в района обитават поне 10 вида прилепи (голям и малък подковонос, трицветен нощник, кафяво прилепче, сив дългоух прилеп и др.), които са 1/3 всички прилепи в България. Това видово богатство се обяснява с разнообразните местообитания – карстови терени и пещери, влажни зони, широколистни горски масиви.

Недостатъчно проучени са насекомите и другите безгръбначни. От групата на водните кончета – тези красиви и полезни насекоми – край водоемите и ливадите са намерени 16 вида, но се очаква те да са много повече. Продължават проучванията и на пещерната фауна.

Районът на Костинброд е много популярен сред любителите на гъбите. Този интерес се дължи на многобройните видове и тяхното изобилие. До момента са идентифицирани над 60 вида гъби, като 4 вида са включени в Червения списък на гъбите в България, а някои от тях дори са редки в цяла Европа. От ядливите гъби масово се събират лятната и бронзовата манатарка, сърнелата, пачият крак, челадинката, печурката, а други са познати на ограничен брой любители-гъбари (бисерната гъба, тръбенката, жълтата рогачка). От особен интерес е намирането на деликатесните гъби трюфели, при това на един от най-ценените представители – летния трюфел. От отровните гъби представляват опасност бялата и зелената мухоморка.

Запазената природа в община Костинброд представлява голям интерес. Природните ресурси трябва да бъдат проучени, защитени и и използвани по разумен начин. Богатството на ценни видове и местообитания в района създава предпоставки за природосъобразните форми на туризъм – както пешеходни и велотурове за наблюдение на редки растения и животни, така и по-специализирани научни експедиции (ботанически, орнитоложки, и др.). Ливадите и пасищата дават възможност за развитие на биологично земеделие и животновъдство. Билките, гъбите и горските плодове също представляват интерес за местните хора. Всички тези природни ресурси обаче са подложени на различни заплахи, които трябва да се преодолеят.

В околностите на града и селата в общината има няколко интересни зони, всяка със своите особености, видове и местообитания : рибарниците при с. Петърч, карстовите извори при с. Безден, скалите и пещерите в Беледие хан, пещерите край с. Бучин проход и с. Дреново, горите край с. Царичина, влажните ливади в местността Раниславци, и други. Тези важни в природозащитно отношение места ще бъдат предложени за защитени природни територии с цел опазване на богатото видово разнообразие в тях. От изключителна важност за запазване на териториите е разработването и прилагането на дългосрочен план за тяхното устойчиво ползване и управление.


Вижте по-голяма карта

Share in top social networks!