община
Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

ОБЩИНА КОСТИНБРОД

 Костинброд, ул. Охрид 1
 072168701
kostinbrod.bg@gmail.com
 http://www.kostinbrod.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter_5608 Jul. 05 16.24История:

Костинброд е град в Западна България, Софийска област. В близост до него са градовете Сливница и Божурище. Градът е административен център на община Костинброд.

По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите.Трудно е да се определи кога и откъде са дошли първите заселници в Костинброд. За името на града съществуват много легенди и предания. . Става дума за откритите през 1973 година археологически останки на територията на община. Те включват Пътна станция Скретиска по древната линия „Виа Милитарис“, минаваща от Белград през София /Сердика/ до Истанбул /Константинопол/ и изградената по-късно в нейна близост късноримска резиденция, наречена най-вероятно също с името – Скретиска.

Третият и последен археоложки период е свързан с изграждането, върху основите на съществувалата резиденция Скретиска, на ранно византийско селище с име Скратискара. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия. Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му Скретиска се осъществява при император Галерий /293-311г./. В църковно -политически план неговото най-велико дело, което рязко ще повлияе и върху образа на родния му град Сердика, е издаването на Едикта на търпимостта през април 311 година. Сердикийският едикт е уникален документ, с който не само се слага край на антихристиянските гонения, а и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, актуални и до днес. В края на живота си Галерий, бидейки тежко болен е много по-вероятно да е пребивавал непрекъснато в далеч по-спокойния, луксозен и просторен дворец Скретиска, демонстриращ лично богатство, благочестие и имперска мощ. След смъртта на император Галерий, Константин Велики трайно е резидирал в двореца Скретиска , изчаквайки изграждането на новата си столица Константинопол.

За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван Александър през 1347 г. на Ореховския манастир “Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор – Радомирско. В нея след като се говори за с. Белица, разположено от двете страни на р. Белица, десен приток на р. Блато, се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир, а препис от нея намираме в труда на Йордан Иванов “Български старини из Македония”.

В турски документи от 1445 г. се сочи, че по това време Костинброд влиза в тимара /временно феодално владение/ на Ракабдар Мехмед, преминал у него от Балабан Килари, имащ 37 домакинства, отделно 3 вдовици и 5 неженени. Пак там се посочват имената на селищата Маслово и Шияковци, разположени в непосредствена близост с Костинброд. Знае се, че дори за известно време Костинброд е бил административен център на няколко селища.
През Възраждането костинбродчани са известни като трудолюбиви земеделци и скотовъдци. Разположено на важния път от София към Лом и Видин селището се замогва и разширява. Будно е българското съзнание на населението. Безспорно роля за това има близкият мaнaстир “Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и “Школото” открито доста години преди Освобождението.

В борбите за просвета и правдини костинбродчани отново се представят достойно. В шияковския манастир, където през 1872г. Васил Левски създава революционен комитет, който наред със софийския, е бил един от най-важните в района.
Построената в селището през 1912г. туткална и сапунена фабрика „Чилов” дава поминък на много хора. С указ № 1942/4.XI.1974 г. на Държавния съвет Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към селището като негов квартал. В ДВ бр. 102/30. XII.1974 г. е обявено че Костинброд става административен център на селищнта система вкючваща 14 населени места, от които по-големи са Петърч и Драговищица.

Храм „Св.Св. Кирил и Методий”. Той се намира в I-ви район на гр. Костинброд и е най-големият на територията на общината. Основният му камък е положен през 1905 г., а на 24 май 1907 г. тогавашният Софийски митрополит Партений освещава новопост-роения Божи дом.
Параклис „Свети Констант ин и Елена” е параклис и се намира в един от кварталите на град.Костинброд, кв.“Захари Стоянов“. През 2016 г. община Костинброд финализира проекта с поставянето на иконостас. Мраморният иконостас в параклис „Св.Св.Константин и Елена” е първият изработен от такъв материал в област Софийска и трети в София-област . Зелено-бял мрамор е поставен и на пода в параклиса. От септемри 2016г., всеки четвъртък в параклиса се провежда литургия.

Шимковски манастир „Св. Архангел Миха¬ил”. Разположен с на 1 км от Костинброд. След из¬лизане от града в посока прохода Петрохан, срсщу разклона за с. Драговищица, има табела, посочваща местонахождението му. Оттам по здрав черен път след около 400 м се стига до манастира. Съществу¬ват различни легенди за възникването му, като най- -изцестната от тях го свързва с времето на цар Иван ШишмЗНг През 1870- 1871 г. негов игумен е лични¬ят приятел на ЛейСмцф легията на Раковски Генад- ий Ихтимански. По н е го ва^гп н ци ати ва през 1871 г. в манастира пристига Апостола, къдетегеимколко ду¬ши слагат началото на Тайния революционен коми¬тет в Костинброд. От полуразрушената сградата старата обител е останала само църквата. На 4 – 5 йм от руините е построена новата манастирска сграда.

Храм „Св. Николай Мирликийски Чу-дотворец”. Построен е през 2003 г. в костин- бродския квартал „Маслово” на мястото на старата църква е доброволни дарения на местното население, е помощта на мсстния бизнес и благодарение на ентусиазма на мно¬го родолюбци.

Войнишки паметник на падналите ге¬рои от село Бучин проход. Издигнат е през 1920 – 1921 г. в памет на на загиналите във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. за осво¬бождението на „брата роб” и е единственият паметник на територията на общината със скулптурно изображение на български войник.
Паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. в село Петърч. Издигнат е в центъра на селото със средства на местните жители. На него са изписани имената на 38 петърчани, дали живота си за България. През 2006 г. паметникът е ремонтиран цялостно с доброволен труд.

Църква „Св. Петка” в с. Богьовци. Построена е през 1852 г. Стенописите й – де¬ло на майстори от Дсбърската и Самоковска¬та зографска школа, притежават изключител¬на художествена стойност.
Църква „Св. Николай” в село Драгови¬щица. Храмът е паметник на културата и ценно културно наследство. Постросн е през 1887 г. е дарения от няколко фамилии. През 1903 г. е издигната и камбанария.
Църква „Св. пророк Илия” в село Го- ляновци е построена през 1937 г.
Параклис „Св. Георги” в село Градец. На това място е имало стар манастир, опожа¬рен през османския период. От старата оби¬тел е запазен само параклисът, който е изця¬ло обновен в началото на XXI в., е нов олтар и множество икони.

ScreenHunter_5607 Jul. 05 16.23Традиции:

Национален фестивал на бойните из¬куства „Кацу-джин-кен”. Провежда сс в гр. Костинброд веднъж годишно и е под патро¬нажа на Японското посолство в Република България. Целта му е да популяризира бой¬ните изкуства, да насърчава изучаването и възприемането на източната философия, как¬то и ценностите на доброто спортсменство и силата на духа.

Фестивал „За пояс”. Провежда се еже¬годно в последната събота на септември в с. Петърч под патронажа на НЧ „Нов живот- 1919” и има състезателен характер.
Фолклорен фестивал „Хайдушки ру¬чей”. Мястото на празника е село Градец. Про¬вежда сс всяка година в началото на юли с участието на самодейни и професионални със¬тави, оркестри, ансамбли, индивидуални из¬пълнители в областта на българския фолклор.

Фестивалът „Шопски наниз” е национа¬лен с международно участие . Неговата цел е да популяризира и да съхранява българските фолклорни традиции и обичаи. Участници са любителски колективи и индивидуални изпъл-нители, представящи автентичен и обработен танцов, песенен, словесен и обреден фолклор.
Сред атрактивните празници в общината с най-масово участие са Тодоровден, т.нар. Конски Великден, който се отбелязва в I- ви район, в гр. Костинброд, и Лазаруването в се¬ло Петърч и кв. „Маслово” на гр. Костинброд.

Туризъм/забележителности: Църквата “Св.Петка“ е построена през 1852г. Тя е изцяло стенописвана от майстори от Дебърската и Самоковската зографски школи. “Св. Петка” е обявена за паметник на културата от ІІ група с изключителна художествена стойност. Тя е ценно културно наследство за България. Местонахождението й е в село Богьовци, на 15 километра от гр.Костинброд.

Във връзката с величественото минало на град Костинброд два уникални, строящи се Божии храма са кръстени „Св.Св.Константин и Елена” на територията на община Костинброд. Първият се намира в центъра на града и очаква да отвори врати през 2018 година. Той ще е най-големият на територията на общината. Вторият се намира в един от кварталите на град.Костинброд. Строежът на параклиса „Св.Св.Константин и Елена“ е започнал през 2004 година, но по различни причини не беше отворил врати до ден днешен. През 2016 г. община Костинброд финализира проекта с поставянето на нов икостас. Мраморният иконостас в параклис „Св.Св.Константин и Елена” е първият изработен от такъв материал в област софийска и трети в София-област . Зелено-бял мрамор е поставен и на пода в параклиса.
Добре познати на жителите и гостите на община Костинброд са: Местността Беледие хан и хижа „Люляка“, карстовите извори и язовирите край с.Безден, красивите местностти край селата Градец, Царичина, Дреново. На някои от тези местта вече има нови беседки и информационни табели, изграждат се еко-пътеки. Формите на атрактивен туризъм стават все по- привлекателен и интересни: пешеходни, велосипедни или конни преходи, скално катерене, риболов, наблюдение на птици, пеперуди или редки цветя…

Природни забележителности:

Край костинбродското село Безден се на¬мира язовир „Бистрица”, който предлага много добри условия за риболов. Във водите му се срещат бабушка, бял амур, каракуда, костур, червеноперка, шаран, щука и др. Язо¬вир „Маслово” е извън регулационния план на гр. Костинброд, но общината го стопанис¬ва от 2016 г. Ползва се като водоем за напо¬яване и спортен риболов. Скални образувания „Орлови скали” и „Стените” край село Градец. В околностите на Беледие хан, което е част от землището на село Градец, са открити около 30 красиви пещери във варовиковите скали. На 1,3 км от селището е построена хижа „Люляка”, която е обновена и разширена. Покрай нея, по поречието на река Крива, има множество живописни поляни, под-ходящи за пикник. Районът представлява инте¬рес и за любителите на скалното катерене.

Административни данни:

Общинска администрация – гр.Костинброд, Софийска област ,гр.Костинброд, п.к. 2230, ул.”Охрид” №1,
тел.: 0721 68701, Fax: 0721 68777, http://www.kostinbrod.bg, e-mail: kostinbrod.bg@gmail.com
Площ:Общата площ на общ. Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка). В границите на община Костинброд се включват 14 населени места, най – големи от които са административният център – гр. Костинброд и кметствата с.Петърч, с.Драговищица и с.Голяновци.По – малки кметства са с.Безден, с.Богьовци, с.Бучин проход, с.Градец, с.Дреново, с.Дръмша, с.Опицвет, с.Понор, с.Царичина, с.Чибаовци.
Брой население:Населението на община Костинброд към 2012 год. наброява 17 477 души , като в град Костинброд живеят 12 012 души.
Официален празник: Празникът на града се провежда на 17 септември.

Вижте по-голяма карта