община
Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

КМЕТСТВО КОПРИВЛЕН

 с. Копривлен, общ. Хаджидимово
0675288922


 

 

 

 

 

 

 

Копривлен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.

Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на Пирин, в югозападната част на република България, на седем километра южно от град Гоце Делчев.

На североизток землището на селото спира до коритото на река Места, на югоизток граничи със землищата на село Садово и град Хаджидимово, на югозапад със землището на бившето село гръцко помашко Лялево, а на север със селата Мусомища и Ново Ляски.

В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Копривлян (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Копривлян като чифлик с двадесет и две български и двадесет и осем турски къщи.

Столетия наред село Копривлен е в близост до важни пътища, които свързват от едната страна градовете по беломорието с вътрешността на балканския полуостров, а от друга източна Македония с родопската област и тракия, което през отделните години дава отражение върху облика на селото и поминъка на неговите жители.

Ако се върнем по назад в историята ще научим, че най-старите жители на селото са представители на различните тракийски племена населявали тези земи. За присъствието на траки говорят намерените в местността Кузлука съдове и други предмети на материална култура, а така също и някой външни белези на терена в този край.

От началото на втори век преди новата ера към земите на тракийските племена се насочват римските завоеватели. Установявали са се на полуострова с военна сила. В следващите десетки години те оказват положително въздействие върху цялостното развитие на месното тракийско население.

Несъмнено този период има пряко отражение върху съдбата на село Копривлен. От това време е пътят Ралда – Драма идващ от беломорския бряг през родопската област до Тракия и Пловдивската крепост.

Селището успешно продължава да се развива и през следващите векове, когато по тези земи идват Славяни и Прабългари – пети век от новата ера. Със славянското заселване на този край е свързано и най-старото наименование на селото – Копривлене, което преживява столетия почти без промени.

Славянизирането на месното тракийско племе става през осми век, а от девети век селото влиза в пределите на българската дърава. От това време (30-те години на девети век) при царуването на хан Пресиян в местността Участъка са запазени останки на феодален замък с доста големи размери, както и от религиозно култова сграда позната на месното население като манастирчето – свети Георги.

Това е и периода, когато българското общество приема официално християнската религия. До четиринадесети век селището сменя своите владетели и преминава ту във византийски ту в български владения. За това отново се съди по останки от материална култура — църковна сграда западно от селото, монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и др.

Някои от които се намираха в съхранение в училището на селото, а други в националния исторически музей в град София. През 80-те години на XIV век турските завоеватели завладяват земите от средна места. Естествено това променя историческата съдба на населението от тези селища. Не са правдиви някои твърдения, че село Копривлен се оформя като селище след идването на турските поробители.

Един списък от 1666 година за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с двадесет и три ханета (семейства).

Фолклорен ансамбъл от село Садово пред читалището в село Копривлен
През последнта четвърт на деветнадесети век обаче, християнското население по принуда напуска своето родно село, и Копривлен се оформя като селище само с турско население. В началото на XX век в Копривлен са живели 340 души турци, някои от които са помохамеданчени българи. За своите религиозни потребности те построили джамия, останките на която са окончателно ликвидирани с изграждането на къщата на сегашното сем. Щереви.

Балканската война през 1912 година променя етноса на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от с. Либяхово и от 18 други селища на днешна северна Гърция и егейска Македония.Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Близостта на Турско – Българската границя, както и това, че Копривлен се намира на основния път който свързва неврокопския край с Драма, разполагайки с много равнинна земя и близостта му до административния център Неврокоп кара голяма част от бежанците да предпочетат Копривлен пред останалите селища в района.

Статистически сведения от периода след освобождението на пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 година ), 1207 души (1934 година ), 1671 души през 1946 година и с не голяма разлика от тогава населението и в този момент е преблизително толкова.